Ден 2:

Дата:31.07.2016

"Когато живота ти поднесе лимони,

ти си освежи водата и ежедневието

с чаша вода и резен лимон!"

Спираме с обществено приетите фрази и цитати . Създаваме нови,които да следваме и разпространяваме.Повечето хора казват,че трябва да взимаме поука от миналото,да не правим стари грешки.А как ли винаги се оказваме в минали мисли със стари познати?

Мисля,че писаната история не ни помага да не претърпим същите написани грешки,както в миналото.Тя просто ни показва ,че може да сгрешим много пъти и пак да не разберем защо сме сгрешили.

Нашата история,ни е научила : Войната е лошо! Оръжията убиват! Властта проваля човека! Парите погубват!

Какво правим сега ,мили мои читатели?

Воюваме ,срещу хора които имат семейства,деца,спомени,душа.Убиваме ,все едно това презарежда нашият живот,щом отнемем друг.Властваме на души,които не принадлежат на нас.Семейства се разделят и братя и сестри се карат,поради нечестно поделено имущество и пари.

Това тук,не е правилния начин,може и никога да не намерим този начин,но не мисля че накъдето сме се запътили е изобщо някакъв начин.Грешки ще допускаме винаги,нито историята ни е спасила,нито ще помогне за в бъдеще.

Ако един човек е алчен,ти не можеш да го промениш,дори и да го наказваш.Щом един човек е лош,ти не можеш да го откъснеш от неговата съдба да убива и съсипва животи.Решен в едно,човек трудно се влияе от общественото мнение или от близките си.

Роден такъв,човек трудно променя пътеката,по която е тръгнал.Нито затворите спряха лошите,нито оръжията спряха войните.

Наказанието,не променя съдбата и мисленето,само влошава кръговрата на живота.

Мисленето на човек,се променя само когато самия той пропилее живота си до степен,в която знае че няма изход.Светещите сигнали "ИЗХОД" му светнат и той знае до тук съм.

P.S:Блудкави мисли днес,но това ми беше на сърце.Ама че съм шантава.

До ново писане ;)

Ден 1. Дата :29.07.2016

Рядко започвам деня си с чаша кафе,не е много мой стил, въпреки че една чаша чай ми се отразява добре.Но тези жеги в последно време,не са благоприятни за чайче.

Музиката,от друга страна е перфектен старт на деня ми.Радио,любима станция или любима песен ,каквото и да е да стартира позитивното ми настроение за през деня.За това и споделям една лъчезарна песен с вас,да освежа обстановката,като нова тук.

Днес,беше типичен петъчен ден на работа.

1.  Закуска на бюрото с любопитен поглед разглеждайки Facebook.
2. Сутришни клюки с колежката по място.
3. Броене на оставащия век,до края на работното време.
4. И на последно място,но не като край на работната седмица..Събота съм на работа!   

Общо казано това е,като изключим любезността,през която преминах.Бях подложена на психическо изпитания,от хора които би трябвало да са на светлинни години по възпитани от мен,като сравним възрастовата ни граница.

Би трябвало да се поздравяваме,за уважение.Нека припомним: "Добър ден!" "Здравейте!"

Доста голям процент от вас приятни читатели ,сте запознати,но явно огромна част от населението в моя град им са неизвестни тези обръщения.

Не бих искала да упреквам никой,може да имат лош ден,някой да ги е раздразнил или ядосал,но уважението не е за тогава ,когато си в настроение.

А точно обратното,мили мои читатели,то е предизвикателството на живота ,даже и да не сте да имате подход към всеки и респект към всички.

Чистача на тоалетни в офиса ви,обслужващата възрастна жена в "Lafka-ta" или гадния колега,който винаги говори зад гърба ви ,когато ви види да си тръгвате.

Поемете предизвикателство утре и се опитайте да кажете на всяка,обслужваща ви жива душа с респект обръщенията,на които ни учат от малки.

На гадината в офиса,кажете :"Желая ти ползотворен ден на работа!" 

На темерута клиент ,който ви обръща гръб сред 30 минутни обяснения от ваша страна,след като това ви е работата да помогнете с информация,кажете:"Приятен ден!Заповядайте пак!" 

И знайте,че те може да са загубили първите 7 години в живота си,но вие не е нужно да падате толкова ниско.

Бъдете себе си и го правете за себе си!

До утре,мили читатели!